Юнона, авось. Палиндромы
Юнона, авось, сова, а? Но - ню.
Ага, навек Ева нага.
Юна век Ева ню.
Арон – император, но кардинал-то - от лани дракон, рота реп минора.
А, да, Ладу папа зАчал,
Падала Лада, плача.
За папу – “да!”,
Лада?
Ах, Ира вопила, кричала: “калач!” Ирка ли - повариха?
А, дыры… Да, дик сон – носки да дыры, да?
Или пена?.. И срамота-то, марсиане - пили!
Майор, а послед ел с опарой: “ам!”
И к бабе Ноне, мужик, веди! О, все-то Моте - свои девки ж, - умен, о! - не бабки.
А леди, - ва, бармен! – в нем раба видела.
Отсажу, о, иной уже раз - зарежу, и они… О, ужас-то!
Или Миша ниндзя в узоре роз увяз? Дни наши - мили.
И рев – задаром, умора, да, звери?
Олесе, ветрам - в марте весело.
Я, о, затуркана, Хана, крута - Зоя!
Ах, и спич: О, ментол - от немочи психа.
Та башка, как шабат.
Какал, ах, а пахан! Сват, Солоха холостА в снах, а пахала как!
Тс, ишь, наверху… Перечеши Мише череп, ух, реваншист!
Ив ор: Канкан – знак на крови.
Братва - но гранат арб, братан - аргонавт арб.
24.12.13.
Свидетельство о публикации №113122403023