Юнона, авось. Палиндромы

 
Юнона, авось, сова, а? Но - ню.
Ага, навек  Ева нага.
Юна век Ева ню.
Арон – император, но кардинал-то - от лани дракон, рота реп минора.

А, да,  Ладу  папа зАчал,
Падала Лада, плача.
За папу – “да!”,
Лада?

Ах, Ира вопила, кричала:  “калач!” Ирка ли - повариха?
А, дыры… Да, дик сон – носки да дыры, да?
Или пена?.. И срамота-то, марсиане - пили!
Майор, а послед ел с опарой: “ам!”
И к бабе Ноне, мужик, веди! О, все-то Моте - свои  девки  ж, - умен, о! - не бабки.
А леди, - ва, бармен! – в нем раба видела.
Отсажу, о, иной уже раз - зарежу, и они… О,  ужас-то!
Или Миша ниндзя  в узоре роз увяз? Дни наши - мили.
И рев – задаром, умора, да, звери?
Олесе, ветрам - в марте весело.
Я, о,  затуркана, Хана, крута - Зоя!
Ах, и спич: О, ментол - от немочи психа.
Та башка, как шабат.
Какал, ах, а пахан!  Сват, Солоха холостА в снах, а пахала как!
Тс, ишь, наверху…  Перечеши Мише череп,  ух, реваншист!
Ив ор: Канкан – знак на крови.
Братва - но гранат арб, братан - аргонавт арб.

24.12.13.


Рецензии