Валентин Сорокин - Бабичка в хутора

Бабушка на хуторе

Бабушка русская, осиротелая,
Нет, не седая, а белая, белая.
Доля такая ей черная выпала, -
Сжалилась вьюга и снегом осыпала.
Хутор повымер, бабуля с кукушкою
Дни коротает на пару с избушкою.
Глянет в окошко, в небо не светится,
С мужем и сыном теперь уж не встретится.
Мужа в Берлине, а сына в Кабуле
В сердце пронзили свинцовые пули.
Бабушке пенсию платят немножко, -
Козочка, хлебушка, соль да картошка!..
Вспомнит бабуля про "Жадину" сказочку
И попрощает, крестясь, Дерипасочку.
Про Абрамовича молвит заранее:
"Страшно на яхте ему в океане".
И улыбнется:"Какое богатство.
Нынче возможно нажить без пиратства?"
Бабушка русская, осиротелая,
Нет, не седая, а белая, белая!

Бабичка в хутора

Бабичка руска, осиротяла,
не е посивяла, а бяла е, бяла.
Черна такава съдба и се падна:
виелица хвана я в снежна обсада.
В безлюдния хутор тя с птици кукува
и двете със къщата поминуват.
И гледа - не светят небесните свещи,
мъжа и сина си едва ли ще срещне.
Мъжа - във Берлин, а в Кабул - син обичан
улучи в сърцето куршум безразличен.
Тя с пенсийка малка си има за всичко -
за хлебец, солчица, картофи, козичка.
И спомняйки си за Алчния разказа,
ще прости даже на Дерипаска.
За Абрамович мълвеше по-рано:
"На яхта е страшно сред океана."
И се усмихва:"Такова богатство
да трупаш не можеш ти днес без пиратство!"..
Бабичка руска, осиротяла,
не е посивяла - тя бяла е, бяла!

Превод от руски на български език: Дафинка Станева