Владимир Сахарцев Белые хлопья снега Бели парцали

„БЕЛЫЕ ХЛОПЬЯ СНЕГА”
Владимир Сахарцев (р. 1959 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЕЛИ ПАРЦАЛИ СНЕЖНИ

Бели парцали снежни.
В същия цвят небето.
До печката сме щастливи
в прегръдките... До зори
тичат проблясъци нежни,
в лято ни връщат, ето,
в тихия август дивен,
далечен, неповторим...

Помниш ли? Съботен спомен.
Танци вечерни в парка,
духов оркестър нов е,
няколко двойки кръжат.
Бархетно саксофонът
с ден се сбогува, жарко
върху изтънчен профил
хвърля фенерът цвят.

Ето „очи насреща”.
Беше танго навярно!
Краткото: „Разрешете...”
Рамо и топла длан...
После раздяла беше
дълга и някак странно
вярвах, че в бъдно светло
пак ще сме двама там.

Чувствата ще се върнат,
в Лета не ще потънат.
Струните бумерангът
да обнови в мажор,
песен да ни обгърне,
да подновим дуета...
Бързах, какво остана...
Гъгне провалът хор!

...С плитка си пак до кръста,
с кичури вече бели.
Колко години мъчни
с птици в безследна вис!
– Ти ми прости, че късно
в мекия мрак прогледнах...
Просто така се случи –
кривна се земната ос!

Въгленчета-рубини –
те са били дървета.
Котката ме посреща
като стопанин свой.
В наште семейни години
фронтът без тил бе! Крета...
Крачка ли пак? Насреща!
В края на пътя мой!

В чудото ни последно
крехкият рай витае.
От любовта изваждам
стари тревоги аз.
Трябва! Пред точка предна
срути се запетая!
Чаках я. Не е важно
колко живот е пред нас!

Долу, скептик, насмешка!
Има надежда, ето,
пламнат ли тлящи страсти,
дните са силни дни.
Бели парцали снежни.
В същия цвят небето...
Щом не даряват щастие,
ти си го открадни!


Ударения
БЕЛИ ПАРЦАЛИ СНЕЖНИ

Бе́ли парца́ли сне́жни.
В съ́штия цвя́т небе́то.
До пе́чката сме штастли́ви
в прегръ́дките... До зори́
ти́чат пробля́съци не́жни,
в ля́то ни връ́штат, е́то,
в ти́хия а́вгуст ди́вен,
дале́чен, неповтори́м...

По́мниш ли? Съ́ботен спо́мен.
Та́нци ве́черни в па́рка,
ду́хов орке́стър но́в е,
ня́колко дво́йки кръжа́т.
Ба́рхетно саксофо́нът
с де́н се сбогу́ва, жа́рко
върху изтъ́нчен про́фил
хвъ́рля фене́рът цвя́т.

Е́то „очи́ насре́ща”.
Бе́ше танго́ навя́рно!
Кра́ткото: „Разреше́те...”
Ра́мо и то́пла дла́н...
По́сле раздя́ла бе́ше
дъ́лга и ня́как стра́нно
вя́рвах, че в бъ́дно све́тло
па́к ште сме два́ма та́м.

Чу́вствата ште се въ́рнат,
в Ле́та не ште́ потъ́нат.
Стру́ните бумера́нгът
да обнови́ в мажо́р,
пе́сен да ни обгъ́рне,
да поднови́м дуе́та...
Бъ́рзах, какво́ оста́на...
Гъ́гне прова́лът хо́р!

...С пли́тка си па́к до кръ́ста,
с ки́чури ве́че бе́ли.
Ко́лко годи́ни мъ́чни
с пти́ци в безсле́дна ви́с!
– Ти ми прости́, че къ́сно
в ме́кия мра́к прогле́днах...
Про́сто така́ се слу́чи –
кри́вна се зе́мната о́с!

Въ́гленчета-руби́ни –
те́ са били́ дърве́та.
Ко́тката ме посре́шта
като стопа́нин сво́й.
В на́ште семе́йни годи́ни
фро́нтът без ти́л бе! Кре́та...
Кра́чка ли па́к? Насре́шта!
В кра́я на пъ́тя мо́й!

В чу́дото ни после́дно
кре́хкият ра́й вита́е.
От любовта́ изва́ждам
ста́ри трево́ги а́з.
Тря́бва! Пред то́чка пре́дна
сру́ти се запета́я!
Ча́ках я. Не́ е ва́жно
ко́лко живо́т е пред на́с!

До́лу, скепти́к, насме́шка!
И́ма наде́жда, е́то,
пла́мнат ли тля́шти стра́сти,
дни́те са си́лни дни́.
Бе́ли парца́ли сне́жни.
В съ́штия цвя́т небе́то...
Што́м не даря́ват шта́стие,
ти́ си го открадни́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Сахарцев
БЕЛЫЕ ХЛОПЬЯ СНЕГА

...Белые хлопья снега.
Небо того же цвета.
А нам хорошо у печки
В обнимку и... до зари
Сидеть, погружаясь в блики
И возвращаться в лето.
В тихий, далёкий август,
Который неповторим...

Помнишь? Была суббота.
Танцы в вечернем парке,
Играл духовой оркестр,
Кружилось несколько пар.
С бархатом саксофона
День провожали жаркий...
На утончённый профиль
Свет фонаря упал.

Вот и „глаза напротив”.
Кажется, было танго?
Короткое: „Разрешите...”
Рука на плече твоём...
А после пришла разлука,
Долгая, как ни странно,
Но я почему-то верил –
Будем ещё вдвоём.

Как бумеранг, вернутся
Чувства, не канув в Лету.
Лишь бы гитарным струнам
Снова в мажоре петь,
Лишь бы сложилась песня
Для одного дуэта…
Я торопился очень…
Страшно же – не успеть!

...Та же коса по пояс,
Только седые пряди.
Сколько же лет бесследно
Птицею пронеслось?
– Ты извини, что поздно,
Вроде как на ночь глядя...
Просто... не мог иначе –
Сбилась земная ось!

Блеск угольков-рубинов –
Всё, что дровами было.
Кот на колени прыгнул –
Принял за своего!..
Как на семейном фронте
Мне не хватало... тыла!
Шаг бы ещё! Навстречу.
Только бы и всего!

Как молодые, чудо
Хрупкое обретаем.
Главное, зла не держим,
Прошлой тревоги нет.
Надо же! Перед точкой
Выпала запятая!
Ждал её. И неважно,
Сколько осталось лет!

Скептики, прочь усмешку!
В жизни немало света,
Если находим силы,
Чтоб запылала страсть.
...Белые хлопья снега.
Небо того же цвета...
Если не дарят счастья,
Можно его украсть!

http://www.stihi.ru/2013/02/10/7183




---------------
Руският поет, публицист и преводач Владимир Сахарцев е роден на 14 октомври 1959 г. публикува свои творби в десетки литературни издания в Москва, Тверска и Уляновска област като алманасите „Берновская осень” и „Карамзинский сад”, сп. „Он и Она”, българското сп. „Литературен свят” и др. Автор е на стихосбирките „Звон в ночи” (1992 г.), „Смех да и только” (2007 г.), „Именины сердца” (2008 г.), „Где купаются голуби” (2009 г.), „По ломаной кривой” (2011 г.) и „Зал ожидания” (2013 г.). Води клас в творческата работилница „Пейзажна лирика”. Участвал е в телевизионни поетични дебати, телемостове и журирания, носител е на награди за лирика и за поетични преводи. Живее и работи в гр. Уляновск.