Максим Грек Слово 49, фрагмент 1

„СЛОВО 49, ИСПИСАННОЕ СОСТАВИТЕЛЕМ ЭТОЙ КНИГИ НА УТЕШЕНИЕ СЕБЕ И УТВЕРЖДЕНИЕ В ТЕРПЕНИИ,
КОГДА БЫЛ ЗАКЛЮЧЕН В ТЕМНИЦУ И НАХОДИЛСЯ В СКОРБИ” (фрагмент 1)
Михаил Триволис/ Максим Грек (1470-1556 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЛОВО 49, НАПИСАНО ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ НА ТАЗИ КНИГА ЗА СОБСТВЕНО УТЕШЕНИЕ И ЗА УКРЕПВАНЕ НА ТЪРПЕНИЕТО, КОГАТО БЕ ХВЪРЛЕН В ЗАТВОРА И СКЪРБЕШЕ (фрагмент 1)

Не тъгувай, не скърби, не жалвай, любезна моя душа,
за това, че страдаш без вина от тези,
от които трябваше да имаш всичките блага,
тъй като ги хранеше с духовната трапеза,
пълна с даровете на Светия Дух,
тоест пълна с бащински завети святи
в боговдъхновени песнопения Давидови, от теб преведени
от езика гръцки на езика славен руски!


Ударения
СЛОВО 49, НАПИСАНО ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ НА ТАЗИ КНИГА ЗА СОБСТВЕНО УТЕШЕНИЕ И ЗА УКРЕПВАНЕ НА ТЪРПЕНИЕТО, КОГАТО БЕ ХВЪРЛЕН В ЗАТВОРА И СКЪРБЕШЕ (фрагмент 1)

Не тъгу́вай, не скърби́, не жа́лвай, любе́зна мо́я душа́,
за това́, че стра́даш без вина́ от те́зи,
от кои́то тря́бваше да и́маш вси́чките блага́,
тъ́й като ги хра́неше с духо́вната трапе́за,
пъ́лна с да́ровете на Свети́я Ду́х,
то́ест пъ́лна с ба́штински заве́ти свя́ти
в боговдъхнове́ни песнопе́ния Дави́дови, от те́б преве́дени
от ези́ка гръ́цки на ези́ка сла́вен ру́ски!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Максим Грек
СЛОВО 49, ИСПИСАННОЕ СОСТАВИТЕЛЕМ ЭТОЙ КНИГИ НА УТЕШЕНИЕ СЕБЕ И УТВЕРЖДЕНИЕ В ТЕРПЕНИИ,
КОГДА БЫЛ ЗАКЛЮЧЕН В ТЕМНИЦУ И НАХОДИЛСЯ В СКОРБИ (фрагмент 1)

Не тужи, не скорби, не тоскуй, любезная душа моя,
о том, что страдаешь без вины от тех,
от которых следовало бы тебе принять все блага,
так как ты питала их духовною трапезою,
исполненною дарований Святого Духа,
то есть святоотеческими толкованиями
боговдохновенных песнопений Давида, переведенными
тобою с греческого на славный русский язык!

               1525 г.




---------------
Руският писател, религиозен публицист и преводач Максим Грек (светско име Михаил Триволис) е роден през 1470 г. в гр. Арта, Гърция. Завършил е училище на йонийския о. Корфу и изучава философия, древни езици и свещенослужение в Италия. Запознава се с видни фигури от епохата на Възраждането като Мануций, Савонарола и Ласкарис. Става монах в Света гора, известно време служи във Ватопедския манастир (1507 г.), след което следва призванието си да бъде изповедник на вярата в Русия и просветител на руснаците. През 1518 г. отива на мисия в Москва, където е посрещнат с почести от Великия княз Василий III, като се заема с превода на духовни книги и създава княжеска библиотека. Свидетел на социалната несправедливост в руския живот, той започва да критикува властта и на църковните събори от 1525 и 1531 г. е обявен за еретик и заточен първо в Йосифо-Волоцкия манастир, а след това в Тверския манастир. През 1551 г. е опростен и се прихвърля в Троицко-Сергиевската епархия. Автор е на богословски слова и светски текстове като „Разговор на ума с душата”, „Разговор на душата с ума под формата на въпроси и отговори за произхода на страстите вътре в нея. Също и слово за Божия промисъл и срещу астролозите”, „Слово за тези, които живеят неизправни в греха, но изпълняват ежедневно каноните и молитвите, установени от светите Отци, надявайки се по този начин да се спасят” и мн. др. Оставя огромно писмено наследство на няколко езика. Умира на 21 януари/3 февруари 1556 г. в Троицкия манастир, Сергиев Посад. Канонизиран е от Православната църква за светец през 1988 г.