Беше вчера. Глътка вода
и поглед на изток,
шапка, умерена усмивка,
следи от стъпки на немска
овчарка...
Прозрачна съм -
сгуших любимия стих,
бистрата сълза
и всичко, което трябва
за ръцете ни,
ако се докоснат.
Изхвърлих всички възклицания,
заредих се само
с поглед
и с него ще питам:
- Можеш ли да обичаш,
трудни човече?
Дима, и милион пъти да питате - няма ясен отговор. Или не е наясно с чувствата си, или е горд, или играе, или не съвсем познава душата си. Харесва ми стихотворението - близки са ми преживяванията. Светла вечер! Дафинка Станева.
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.