Поискам ли да те погаля,
аз лунен лъч ще си запаля.
И през прозореца ти нощем
ще вляза в смут - като за прошка.
А за очите ти горещи,
ще се превърна в дъжд насрещен.
През тях на струи ще премина
като езическа богиня.
Ще сипне изгрева в тревата
светулчиците на росата.
И скрита в нейната позлата,
с любов ще ти блестя в душата.
2003 г.
Копнеж
© Copyright: Дафинка Станева, 2013
Свидетельство о публикации №113120303796
Свидетельство о публикации №113120303796
Рецензии
