Николай Рачков - И платок ее, Нейната забрадка

В теплых мальвах и в черемухе ограда,
Плющ зеленой занавеской у окна.
Пропадаю - никакого с сердцем сладу,
Прихожу сюда, когда цветет луна.

Прихожу сюда, когда плеснет в колодце
Золотым хвостом упавшая звезда.
Дверь откроет, обомрет и улыбнется -
Кареглаза и нежна, и молода.

Как поют в ночи невидимые трубы,
Как взлетает мое сердце и парит!
И она мне что-то тихо, губы в губы,
Что-то ласково и сладко говорит.

И все ярче, все пышней в оконной яме
Неба звездного полночная парча.
И платок ее с цветами и кистями
На пол падает с округлого плеча.

В теплых мальвах и в черемухе ограда,
В тонких пальцах только ласковая дрожь.
"Не ищи другую, милый мой, не надо,
Ты другой такой вовеки не найдешь..."

Не нашел. И эта встреча не вернется.
Оттого в душе такие холода.
Не плеснет уж мне таинственно в колодце
Золотым хвостом упавшая звезда.


Нейната забрадка

Топъл слез, калина, дървена ограда,
до прозореца - завеска от бръшлян зелен.
От сърдечни мъки чувствам, че пропадам.
Идвам тук, когато блесне лунна глеч.

Идвам тук, когато в кладенеца плясва
със опашка златна падаща звезда.
Тя отваря с трепет. И в усмивка блясва
и с очи кафяви - нежна в младостта.

Чувам песен, звуци от тръби незрими,
пее ми сърцето, сякаш че летя.
После устни в устни, как слова намира -
ласкаво и сладко нещо шепне тя.

В тъмния прозорец как е ярко всичко -
нощните предели, звездния брокат.
И от нежно рамо тихичко се свлича
нейната забрадка с шарки и листа.

Топъл слез, калина, дървена ограда.
В пръстите и тънки - трепет, полъх лек.
"Не търси ти друга, мили, да не страдаш.
Ти не ще намериш като мен навек."

Не намерих. Нищо няма да се върне.
За това в душата леденей студа.
В кладенеца няма вече да се хвърли
със опашка златна падаща звезда.


Превод на български език:Дафинка Станева.