Владислав Эллис Одиночество Самота

„ОДИНОЧЕСТВО”
Владислав Валентинович Эллис (1913-1975 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


САМОТА

Лъчи в душата белези не трият,
тъгата буйни песни не ломят.
Виелица когато вейне, вие
стояли ли сте сам на кръстопът?

Различен от останалите крача,
затуй покой не знам. Мълвя: „Дано...”
Странят от мойта сянка минувачи,
заобикалят я като петно.

На многолюден тротоар се крия,
далечни мисли в чужд простор лепя.
По-страшно е от мрачната килия
да си самотен в гъстата тълпа.

Къде след криви друмища увиснах!
Не връщат врачки вяра и копнеж.
Добре поне, че собствените мисли
не глътна чуждият водовъртеж.


Ударения
САМОТА

Лъчи́ в душа́та бе́лези не три́ят,
тъга́та бу́йни пе́сни не ломя́т.
Вие́лица кога́то ве́йне, ви́е
стоя́ли ли сте са́м на кръстопъ́т?

Разли́чен от оста́налите кра́ча,
зату́й поко́й не зна́м. Мълвя́: „Дано́...”
Страня́т от мо́йта ся́нка минува́чи,
заобика́лят я като петно́.

На многолю́ден тротоа́р се кри́я,
дале́чни ми́сли в чу́жд просто́р лепя́.
По-стра́шно е от мра́чната кили́я
да си само́тен в гъ́стата тълпа́.

Къде́ след кри́ви дру́мишта уви́снах!
Не връ́штат вра́чки вя́ра и копне́ж.
Добре́ поне́, че со́бствените ми́сли
не глъ́тна чу́ждият водовърте́ж.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владислав Эллис
ОДИНОЧЕСТВО

Рубцы в душе теплом не разутюжу,
Веселой песней грусти не уйму.
Вам приходилось в ветренную стужу,
Стоять на перекрестке одному?

Своим нутром на здешних не похожий,
И потому покоя не дано.
Не наступил на тень мою прохожий,
А обошел, как мокрое пятно.

На многолюдном тротуаре замер,
От проходящих мыслями далек.
Страшнее койки одиночных камер,
Когда в толпе годами одинок.

Не в те края, пути кривые вышли.
Гадалка веру в счастье не вернет.
Лишь хорошо, что собственные мысли
Не растворил чужой водоворот.




---------------
Руският поет Владислав Eлис (Владислав Валентинович Эллис) е роден на 27 април 1913 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Завършил е с аспирантура Харковския строителен институт през 1936 г., след което работи в научно-изследователския институт „Южшахтпроект”. Пише поезия от ученическите си години, първото му публикувано стихотворение е от 1926 г. По време на Втората световна война попада в немски плен и след войната остава в чужбина. Работи в Германия и в Белгия, а от 1956 г. живее в САЩ. Като инженер работи по строителството на аерогари, космодруми и метра в САЩ, Тунис и Виетнам. Публикува поезия в списания, алманаси и антологии като „Новое русское слово”, „Современник”, „Берега”, „200 поэтов эмиграции”, „Содружество”, „Вернуться в Россию стихами” и др. Автор е на стихосбирката „Избранное” (1968 г.). Умира през септември 1975 г. в гр. Глендел, Калифорния.