Неделята
нахлупил над очите си каскета,
със две ръце, преплетени отзад,
подсвирквайки си песен за късмета.
Неделята е див абориген.
Кокори се, надува се и пъчи.
Изпълнила е своя дълг свещен
към другите от седмичната глъчка.
Неделята е пламенен вулкан.
Бунтува се, разтърсва се, клокочи.
Сверява своя гняв необуздан
с повелите от каменните плочи,
наречени от хората скрижал
и скрити във Ковчега на Завета.
Неделята изпращаме без жал
с притихнал ход по жълтите павета
на София, където тя се скри
във криптата на "Александър Невски".
Неделята очакваме дори
с безсмислие след делничната треска.
Свидетельство о публикации №113112705412