Билал Адилов -Тоска, Тъга

Много дни тя чакаше сина си
да се върне от далечен път.
Болест я сушеше в дните къси,
както жар  - на извора гласът.

Близката и смърт е неизбежна,
до леглото и родата бди.
Пред кончината си иска нежно
със сина си скъп да се прости.

"Той за болестта едва ли знае?" -
шепне си, по-бледа и от смин.
И за болката си тя нехае -
оправдава родния си син.

"Може би сняг прохода покрива,
или нещо се е случило по път?
Може би колата ремонтира?" -
Сто въпроса в нея се тълпят.

Тежки са последните минути,
плъзва към сърцето хладина.
И с въздишка скръбна и нечута
си отива старата жена.

След дванадесет недели само
чедото на гроба се вести.
За да се дивят на любовта му,
то оградката най-щедро позлати.


Рецензии
Дафинка, перевод хороший. Только в последней строфе смущает рифма 1 и 3 строк. Может, это моё прочтение не совсем верное? Посмотри эту строфу и напиши мне своё мнение. Удачи! В.Л.

Валерий Латынин   20.11.2013 22:23     Заявить о нарушении
Спасибо, Валерий! В болгарском языке /как и в русском/ существует явление редукция безударных гласных."О" произносится как "У", "А">"Ъ" и т. д. В первой строчке слово "сАмо" произносится "сАму", в третьей - "любовтА му" как "любовтАму". Так, что все в порядке. Я продолжаю думать о четвертой строфе. Там кажется, что не очень удачно слово "ремонтира". Формально все хорошо, но ищу других вариантов. Замечаю, что для многих интересны стихи Билала. Сердечно:Д. Ст.

Дафинка Станева   21.11.2013 11:04   Заявить о нарушении