Василий Кулемин-Как умирала береза, Как умираше бр
И не девчонка, и не мать, -
И красоту свою держала,
И не желала отпускать.
Она, как женщина, лежала
в зеленой кофте вырезной
И всех прохожих поражала
Немертвенною белизной.
Потом, с каким-то скрытым горем,
Отчаясь что-нибудь понять,
Она затихла вдруг на взгорье.
И молча стала умирать.
Я к ней пришел сюда под вечер.
Она была уже не той...
Она свои нагие плечи
Прикрыла кроной золотой.
Увял шатер ее зеленый.
А было ей немного лет.
И лишь на ветке отдаленной
Не гас зеленой жизни свет.
Как умираше брезата
И тя като жена лежеше -
ни майка, ни момиче сред брези.
И красотата си държеше -
тъй искаше да я спаси!
И тя като жена лежеше
в зеленоблуза красота.
И кой ли тук не се дивеше
на живата и белота.
А после с мъка се изпълни,
не проумяла тя света.
Притихна изведнъж на хълма,
без звук очакваща смъртта.
Дойдох при нея аз по залез,
тя вече същата не бе...
Корона златна бе запалила
на нежните си рамене.
Увяхна шатрата зелена -
не бе й времето да мре.
Във вейчица отдалечена
зелен, животът още грей.
Превод: Дафинка Станева
Свидетельство о публикации №113111808605
Валерий Латынин 20.11.2013 00:02 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 20.11.2013 10:20 Заявить о нарушении