ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Пролетна нощ... В тишината,
слушам нежният славеев глас.
Странни мисли нахлуват в главата,
пак нейде отнасям се аз.
Отсреща прозорец самотен,
процежда лъчи отразими.
За кой път - може би стотен,
премислям и строфи и рими.
Пее си славеят с плам,
кой знае какво изразява.
Но пее тъй нежно и знам,
гласът му ме вдъхновява.
И стиховете изкуствени,
оттичат се лека - полека,
идат други - нежни, прочувствени,
усещат се те отдалеко.
Не сменяй песента с друга,
славейче с глас копнежен.
Изглежда е твоя заслугата,
за този стих - искрен и нежен.
Заслуга
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113111806874
Свидетельство о публикации №113111806874
Рецензии