Билал Адилов - Груз разлуки, Товарът на разлъката

Насън аз тебе те видях.
Ти смееше се звънко, с радост.
Но не за мен бе този смях,
възторжената ти награда.

Щастлива, ти вървеше с друг,
ръката ти тъй нежно хванал.
И моят силен вик без звук
за теб през тази нощ остана.

Косата - водопад смолист,
по раменете ти течеше.
Не сгря ме твоят взор лъчист
при виртуалната ни среща.

Кънтеше пулсът ускорен,
прекъсна се сънят ми скоро.
И се огледах тъй смутен,
а с тебе исках да говоря.

Пленен от образа познат,
погледнах трескав към стената.
Портрета твой аз там видях,
усмивка ти към мен изпрати.
А аз те гледах полудял...

Луната грееше за нас.
Слова със болка пишех страстно.
Не сдържайки се, плачех мълком.
И стичаше се там без глас
солен, товарът на разлъката.


Превод на български език: Дафинка Станева


Рецензии
Замечательные переводы, Дафинка! Я заканчиваю переводить книгу стихов Билала Адилова. Предложу его издателям включить в неё и твои переводы. Обнимаю! В.Л.

Валерий Латынин   18.11.2013 12:07     Заявить о нарушении
Спасибо, Валерий! Кто будет их читать на болгарском? Д.Ст.

Дафинка Станева   18.11.2013 12:18   Заявить о нарушении
Маслом кашу не испортишь! На Кавказе остались потомки болгар - балкарцы, пусть изучают сегодняшний язык родных братьев. В.Л.

Валерий Латынин   18.11.2013 12:36   Заявить о нарушении