Николай Гнедич Арфа Давида Арфата на Давид

„АРФА ДАВИДА”
Николай Иванович Гнедич (1784-1833 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АРФАТА НА ДАВИД

С разкъсани струни е арфа сломена
на цар-песнопоец, небесен любимец, добър властелин!
Днес няма я арфата с нас, осветена
с потоци сълзи на юдейския син!
О, нежните скъсани струни са гневни!
Ридайте, ридайте! На арфа Давидова струни вълшебни!

С хармония сладка проникна горещо
в железни души, на суровите хорица в медни гърди;
ни слух, ни сърце равнодушни не срещна,
възхита към звездни полета шурти
от струнния звън досега вдъхновено.
По-силна от трона Давидов бе царската арфа свещена.

Гръмовно разнасяше царската слава,
могъщия бог величаеше в нас чудеса да твори,
в села и градчета усмивки раздаваше,
преместваше с плам планини и гори;
в небето се песни и звън извисяват
и там долетели, завинаги в божа обител остават.

Не чуваме вече таз арфа небесна,
но кротката вяра все още е в кротките й синове
с мелодия сладка със звуци чудесни:
от звездните кръгове тя ги зове,
душите им гали, а струни в съня си
и слънцето даже с лъчите си златни не може да скъса.


Ударения
АРФАТА НА ДАВИД

С разкъ́сани стру́ни е а́рфа сломе́на
на ца́р-песнопо́ец, небе́сен люби́мец, добъ́р властели́н!
Днес ня́ма я а́рфата с на́с, освете́на
с пото́ци сълзи́ на юде́йския си́н!
О, не́жните скъ́сани стру́ни са гне́вни!
Рида́йте, рида́йте! На а́рфа Дави́дова стру́ни вълше́бни!

С хармо́ния сла́дка прони́кна горе́што
в желе́зни души́, на суро́вите хо́рица в ме́дни гърди́;
ни слу́х, ни сърце́ равноду́шни не сре́штна,
възхи́та към зве́здни поле́та шурти́
от стру́нния звъ́н досега́ вдъхнове́но.
По-си́лна от тро́на Дави́дов бе ца́рската а́рфа свеште́на.

Гръмо́вно разна́сяше ца́рската сла́ва,
могъ́штия бо́г велича́еше в на́с чудеса́ да твори́,
в села́ и градче́та усми́вки разда́ваше,
преме́стваше с пла́м планини́ и гори́;
в небе́то се пе́сни и звъ́н извися́ват
и та́м долете́ли, зави́наги в бо́жа оби́тел оста́ват.

Не чу́ваме ве́че таз а́рфа небе́сна,
но кро́тката вя́ра все о́ще е в кро́тките й синове́
с мело́дия сла́дка със зву́ци чуде́сни:
от зве́здните кръ́гове тя́ ги зове́,
души́те им га́ли, а стру́ни в съня́ си
и слъ́нцето да́же с лъчи́те си зла́тни не мо́же да скъ́са.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Гнедич
АРФА ДАВИДА

Разорваны струны на арфе забвенной
Царя-песнопевца, владыки народов, любимца небес!
Нет более арфы, давно освященной
Сынов иудейских потоками слез!
О, сладостны струн ее были перуны!
Рыдайте, рыдайте! на арфе Давида разорваны струны!

Гармонией сладкой она проницала
Железные души, медяные груди суровых людей;
Ни слуха, ни сердца она не встречала,
Чтоб их не восхитить до звездных полей
Чудесным могуществом струнного звона.
Священная арфа Давида сильнее была его трона.

Вслух миру царя она славу гремела;
Величила в песнях могущество бога, его чудеса;
Веселием полнила грады и села.
И двигала горы и кедров леса;
Все песни ее к небесам возвышались,
И там, возлетевши, под скинией бога навеки остались,

С тех пор на земле их не слышно, небесных.
Но кроткая вера еще восхищает слух кротких сынов
Мелодией сладкой тех звуков чудесных:
Они, как от звездных слетая кругов,
Лелеют их души небесными снами,
Которых не может и солнце разрушить златыми лучами.

               1821 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Иванович Гнедич е роден на 2/13 февруари 1784 г. в Полтава. Завършва философския факултет при Московския университет (1802 г.). Работи като чиновник в Министерството на просветата и като библиотекар в обществена библиотека. Превежда „Абюфар, или Арабското семейство” на Дюсис (1802 г.), „Заговорът на Фиеско от Генуа” на Шилер (1803 г.), „Крал Лир” на Шекспир, „Танкред” на Волтер (1810 г.), „Простонародных песен нынешних греков” (1825 г.) и др. Автор е на лирични произведения и идилии като „Перуанец к испанцу”, „Общежитие”, „Красоты Оссиана”, „На гробе матери”, „К другу” и „Рыбаки” (1822 г.), на романа „Дон Корадо де Херера, или Дух на отмъщение и варварства на испанците”, на стихосбирките „Рождение Гомера” (1817 г.) и „Стихотворения Н. Гнедича” (1832 г.). Член е на Руската академия на науките (1811 г.). Най-голяма известност му носи преводът на „Илиада” на Омир (1829 г.). Умира на 3/15 февруари 1833 г. в Москва.