Билал Адилов - Яр без любимата

"Погледни, зеленеят простори и лес,
но защо няма радост в сърцето ти днес?

Над земята разнася се свеж аромат
и облитат пчелите безспир цвят след цвят.

Теменужка се смей в тюркоазен кафтан,
а дарява й слънцето златен гердан.

Ала ти не отправяш скърбящия взор
към простори и лес - изумруден декор.

Потопи си перото в небесния свод,
пролетта нарисувай в красив хоровод!"

- Не кори ме, сърце, че съм тъжен и тих,
че не мога за Яр да напиша аз стих.

От цъфтежа природен вървя запленен,
но без милата няма тук радост за мен.

Изнурен, боледувам в душевния зной,
не намирам от своята мъка покой.

Тя събира се капка по капка в река,
ти не знаеш как силна е тази тъга.

Аз отвътре съм сякаш порязан от меч,
с поломени крила как да стигна далеч?

Всеки ден се превръща за мене в кошмар.
Без любимата как да празнувам днес Яр?

*Яр Сувар(Яр) - старинен национален празник на лезгинците в деня на пролетното равноденствие

                Превод: Дафинка Станева