Съдбата на войника

Автор стихотворения "СУДЬБА СОЛДАТА" МИХАИЛ КУНШТ.

Превела на Български ЮЛИЯНА ДОНЕВА.

Вървял той трети месец към дома,
на гърба му раница висяла.
Бързо  той вървял  към  сала речен,
гората тъмна край пътя шумяла.

Блясък във пространството мъждял,
звездите пръскали се като бисери.
Трелите на славеи звучали,
а пред тях ливада се простирала.

Подкова на пътеката лежала,
още час до къщи му оставало.
Призраци внезапно, като врани,
се проплъзнали над тях, отпред.

Срещу тях изплували атаки
и пръснали снарядите във кръг.
 Като раци танковете  плъзнали,
другарят му загинал на ръцете.

На разсъмване, той в плен попаднал,
проснат, от снаряди оглушал,
а  негодник немски, на сърцето му,
с токът си, с все сила го натискал.

После – лагер. Избягал партизанин.
Животът си не жалил той, воювал.
Много фрицове той бил изпратил
и мислил, че ще прекрасен краят.

Денят победен , цял свят е посрещнал
След  денонощие  дошли за тях.
На разпит ги заставили, да пишат,
че  предател бил на Руската земя.

Наклеветил го измамник - Жоро
и  пак попаднал в трудовият лагер.
Навред там въшки, кучета, огради
и душата му потънала в тъга.

И клеймото черно прекрепили,
връчали му кирка и лопата.
Всички души в лагера разбили,
довели инвалида до звънец.

Пуснали го след години следствие
и ордена му върнали дори.
Но обидата, горчилката останала
и  колата той навек  запомнил.

Внезапно паднал на земята близо
 от болка зажумял с  очи,
на дрехата под звуците на свирка,
се плъзнала по бузата сълза.

Не се добрал до майката любима
Не пожелала, види се , съдбата.
Издишал само ангелът незримо
и  над него спрял  да обикаля.

Мъгли звездите на небето скрили,
 Вятър, дъжд в капаците дрънчал.
До къщата му кучето завило,
сърцето майчино , студът сковал.

09.13 г.


© Copyright: Михаил Куншт, 2013