Моята майка

Автор стихотворения "МОЕЙ МАМЕ" МИХАИЛ КУНШТ

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

Златен лъч нощта прогони,
събуди всичко в миг зората.
Излитна леността на вън,
остана благостта в душата.

 Ето, че стихът готов е,
съзнанието ми се вълнува.
Поток слова към мен се втурва,
в душата спомени бушуват.

Сияе лирата ми нежно
и рими в редове се ваят.
Седя аз сам във тишината,
посвещавам стих на мама.

Тя отдавна не е жива,
съветите й  на мен ми липсват.
За дните минали тъгувам,
ликът й в спомена изплува.

Когато страшен сън сънувам,
тя идва да ме утешава.
И за всичките й грижи
не ще аз клетвата погазя.

Животът й бе много тежък,
война и глад е преживяла.
С бели коси обкръжена,
очите й, със цвят небесен.

Пазя нейните медали,
те светят в моите ръце.
 Тя също брони е ковала,
родината за да спасява.

Попил съм тази доброта,
от душевният й бунар.
Навред аз виждам красота,
 И като въжеиграч ходя.

 Мъдростта що ми е дала
ми послужи многократно.
В живота, майка ме е водила
и бе в душата  ми приятно.

Господ ще  ги  награди,
за страданията и мъките.
Уверен съм аз, че тепърва,
на свиждане ни чакат майките.

10.13 г.