Траян Пырванов Вратица

 Траян  Първанов  Болгария
 Вратица

Сред скалистите длани под храсти горчиви
тук и там е прораснала в стръкче тревата
и природата сякаш отдавна почива,
замълчала с дълбокия зной в синевата.
 
Хвърля слънцето, ниско в завоите спряло,
тежък сок над горещото кипнало пладне.
По лицето му — синкаво, жадно и бяло,
даже сянка на птица не смее да падне.
 
И просторът бездънен среднощ се отрони —
над пропукани камъни синя комета
да олекне на звездните огнени клони
и по пътя към стръмното да ми посвети.
 
В тази тежка Вратица — безсънни пазачи —
търсят вечност наоколо само орлите.
Песъчинка съм аз и след миг ще прекрача
да се върна в големия свят на скалите.



            Вратица
http://www.stihi.ru/2013/11/04/6935
                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

Средь скалистых отрогов, где кусты краснотала,
Тут  и там прорастает стеблями трава,
Где природа в округе давно отдыхала,
Зноем позднего лета молчит синева.

Солнце  низко  и мечет лучи свои смело,
И  полуденный сок изливается всласть.
По  лицу моему – сине, красно и бело,
Даже птичая тень не посмеет упасть.

И  в бездонных просторах, тут в полночь упала,
Проломила  каменья планета – звезда,
И  ветвями огня в небесах просияла,
Крутизной  обозначила путь мой до дна.

В  той суровой Вратице  - бессменно сторожат,
В  вышине ищут вечность лишь только орлы.
Я  песчинкой вернусь, пусть меня не тревожат,
В  тот божественный  свет на вершину горы.