Вчера тате ми донесе
кученце мъничко.
В стаята ми той го внесе –
чистичко, добричко.
Щом го пусна, то към мен
бързо вдигна лапи.
Аз отдръпнах се смутен –
да не ме ухапе.
То не хапе - каза тате,
сигурно е гладно.
Нахрани го, напои го,
вън е доста хладно.
Бързо надробих филия
и полях я с мляко,
а пък то, като фурия
си похапна яко.
После празната чиния,
сладичко облиза.
Затова със радост ние,
кръстихме го Лиза.
ЛИЗА
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113103009580
Свидетельство о публикации №113103009580
Рецензии