Пётр Комаров Сторонка родная, где прожиты годы Кра

„СТОРОНКА РОДНАЯ, ГДЕ ПРОЖИТЫ ГОДЫ...”
Пётр Степанович Комаров (1911-1949 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КРАЙ РОДЕН, СРЕД КОЙТО ЖИВОТЪТ МИ МИНА

Край роден, където животът ми мина,
и дом като фар, до река...
Дали ще си спомнят за мен след години
земляците мили така:

– Живя и работи за тебе, край роден,
горите обхождаше той,
до сетния дъх син грижовен, свободен
и верен защитник бе твой...

Земляци, за мен е награда голяма
тоз простичък ваш благослов.
По-славен венец за поетите няма
во веки веков.


Ударения
КРАЙ РОДЕН, СРЕД КОЙТО ЖИВОТЪТ МИ МИНА

Край ро́ден, къде́то живо́тът ми ми́на,
и до́м като фа́р, до река́...
Дали́ ште си спо́мнят за ме́н след годи́ни
земля́ците ми́ли така́:

– Живя́ и рабо́ти за те́бе, край ро́ден,
гори́те обхо́ждаше то́й,
до се́тния дъ́х син грижо́вен, свобо́ден
и ве́рен зашти́тник бе тво́й...

Земля́ци, за ме́н е награ́да голя́ма
тоз про́стичък ва́ш благосло́в.
По-сла́вен вене́ц за пое́тите ня́ма
во ве́ки веко́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Пётр Комаров
СТОРОНКА РОДНАЯ, ГДЕ ПРОЖИТЫ ГОДЫ...

Сторонка родная, где прожиты годы,
И дом, как маяк, у реки...
Войду в поговорку иль выйду из моды –
Припомнят меня земляки:
 
– Он жил для тебя и работал неплохо,
Бродил по дорогам лесным,
Был сыном твоим до последнего вздоха
И верным солдатом твоим...
 
Они для меня прозвучат, как награда,
Простые слова земляков.
И лучшей награды поэту не надо
На веки веков.




---------------
Руският поет и публицист Пьотр Комаров (Пётр Степанович Комаров) е роден на 12/25 юли 1911 г. в с. Боево, Новгородска губерния. От 1918 г. живее в Далечния Изток. Завършил е селскостопански техникум в гр. Благовещенск. Първите му публикации са от 1927 г. Работи във в. „Набат молодежи” (от 1929 г.), публикува поезия, разкази, очерци и фейлетони в издания като „Тихоокеанская звезда”, „Амурская правда”, „На рубеже” и др. Автор е на стихосбирките „У берегов Амура” (1940 г.), „Время бесстрашных” (1941 г.), „Как пруссак попал впросак” (1942 г.), „С Востока на Запад” (1943 г.), „Хинганский родник” (1945 г.) и „Золотая просека” (1945 г.). През 1945 г. е кореспондент на ТАСС за военните действия на Далекоизточния фронт и голяма популярност добиват поетичните му цикли „Маньчжурская тетрадь”, „Монгольские стихи” и „Корейские мотивы”. От 1943 до 1946 г. е председател на хабаровския отдел на Съюза на съветските писатели, член е на редакционната колегия на сп. „Дальний Восток”. Умира на 30 септември 1949 г. в гр. Хабаровск.