Леонид Каннегисер Снежная церковь Снежната църква
Леонид Иоакимович Каннегисер (1896-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЕЖНАТА ЦЪРКВА
Зидар и зима дружно я строиха
без знак къде е сняг, къде стена,
с одежда скромна преспите обвиха
Господня църква – бедничка жена.
Заспала е сред гробището бяло,
ликът й в скреж и слюда е облян
и даже купол златен засиял е
като маниста в простичък гердан.
Запя медта, безмълвните копнежи
отхвърлиха набожния си сън,
изглежда, че това гласът е снежен,
топящ се от камбанения звън.
Ударения
СНЕЖНАТА ЦЪРКВА
Зида́р и зи́ма дру́жно я строи́ха
без зна́к къде́ е сня́г, къде́ стена́,
с оде́жда скро́мна пре́спите обви́ха
Госпо́дня цъ́рква – бе́дничка жена́.
Заспа́ла е сред гро́биштето бя́ло,
ликъ́т й в скре́ж и слю́да е обля́н
и да́же ќпол зла́тен засия́л е
като мани́ста в про́стичък герда́н.
Запя́ медта́, безмъ́лвните копне́жи
отхвъ́рлиха набо́жния си съ́н,
изгле́жда, че това́ гласъ́т е сне́жен,
топя́шт се от камба́нения звъ́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Каннегисер
СНЕЖНАЯ ЦЕРКОВЬ
Зима и зодчий строили так дружно,
Что не поймёшь, где снег и где стена,
И скромно облачилась ризой вьюжной
Господня церковь – бедная жена.
И спит она средь белого погоста,
Блестит стекло бесхитростной слюдой,
И даже золото на ней так просто,
Как нитка бус на бабе молодой.
Запела медь, и немота и нега
Вдруг отряхнули набожный свой сон,
И кажется, что это – голос снега,
Растаявшего в колокольный звон.
1918 г.
---------------
Руският поет Леонид Канегисер (Леонид Иоакимович Каннегисер) е роден през март 1896 г. в Петербург. Завършва частна гимназия и става студент в Петроградския политехнически институт. Пише стихове от детските си години, но творческата му биография е кратка, има само няколко публикувани стихотворения в сп. „Северные записки” и сп. „Русская мысль”, приживе няма издадена книга. Движи се в поетическия кръг на акмеистите, член е на литературната група „Бродячая собака”. Подкрепя т.нар. бяло антиболшевистко политическо движение, член е на Партията на народните социалисти. Като участник в Октомврийското въоръжено въстание, на 30 август 1918 г. убива председателя на петроградския ЧК Мойсей Урицкий. Заловен и осъден по бързата процедура, на 2 септември 1918 г. той е разстрелян в Петроград. Голяма част от литературното му наследство се съхранява в секретния фонд на Централния държавен архив в Москва.
Свидетельство о публикации №113102700023
Kav 03.10.2023 22:33 Заявить о нарушении
С теплом и добром,
К.
Красимир Георгиев 04.10.2023 09:24 Заявить о нарушении