Бели пътеки в нощта ми завиват,
неми въздишки отронват насън,
жарят кръвта ми, задъхват, застиват -
в мен безутешни, притихват без звън...
Стръмни пътеки, и друмища мои,
бели сте спомени, сън и мечти,
слънчеви мигове, бури, порои -
що ви, безсънно, кръвта ми шепти...
В късни пожари, защо ви разпаля,
бели езици извиват към мен,
и през дъха ми, нощта ги изгаря -
в стръмни въздишки, в бездрумие, в ден...
Прочети още:
Шепотно
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113102609272
Свидетельство о публикации №113102609272
Рецензии