Прощение

Михаил Евгеньевич Галкин

Стынет солнце над рекой,
Вечереет и прохлада–
Прокатилась над волной,
Не спеши моя отрада.

Много я тебе скажу,
Что в душе моей томилось,
Посиди я расскажу-
Чтобы сердце ровно билось

Столько лет уже прошло,
Бисером всё раскатилось,
Только чувство не ушло,
Счастье мне вчера приснилось.

Что я ждал так много лет,
В тех краях,где ветер бродит,
Не купить туда билет,
Там морозы хороводят.

Мёрзли души от тоски,
В кровь мои срывали руки,
Только знай мои стихи-
От любви и от разлуки.

На скамейке посидим,
Над рекой стоит берёза
Видишь стал совсем седым,
А в душе моей заноза

Отогрей,прости меня,
Что я вёл себя привольно,
Я всегда любил тебя –
Мне за прошлое так больно!

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ПРОШКА

Стине слънцето над реката,
свечерява се – прохлада
се понася над вълната,
а не бърза радостта ми.

Много имам да ти казвам,
що таи се  във душата.
Поседни ще ти разкажа,
за какво  тупти сърцето.

Години колко са изтекли,
всички бисери се пръснаха.
Но чувството не се оттегли,
щастие сънувах снощи.

Чаках аз години много,
в краища, де вятър броди.
За тук билет  не си купувах,
а мразът там е в хоровода.

От тъга, душата мръзне,
в скръб ръцете ми окапват.
Само знай, че стиховете ми,
за любов са и раздяла.

На скамейката да седнем ,
ето бреза над реката.
Виж ме, съвсем побелял съм,
а във тръне е душата.

Сгрей душата ми, прости ми,
дето се държах свободно.
Винаги съм те обичал,
за миналото ми е болно.