МОЕЙ МАМЕ

Михаил Куншт
Луч золотистый гонит ночь,
Зарница будит всё живое.
Из сердца, лень, лети же прочь,
В душе оставив лишь благое.

Беру перо, и стих готов
В моём взволнованном сознаньи,
Поток с небес несётся слов,
Бурлят в душе воспоминанья.

Сияет Лира нежно мне,
И рифмы кружатся рядами.
Сижу один я в тишине,
Стих посвящаю милой маме.

Её давно уж нет в живых,
Мне так советов не хватает,
Тоскую я о днях былых,
И образ в памяти всплывает.

Когда ж мне плохо, то во сне
Она приходит, лечит душу,
И вся в заботах обо мне,
Ей данных клятв я не нарушу.

Вся жизнь её была трудна:
Войну и голод повидала,
Седым венцом окружена,
Цвет глаз её – небес начало.

Её медали я храню,
Они в руках моих сверкают,
Как миллионы жён, броню
Ковала, Родину спасая.

И я впитал всю доброту
Её душевного колодца,
Повсюду вижу красоту,
Иду стезёй канатоходца.

И мудрость, что она дала,
Мне пригодилась многократно.
По жизни матушка вела,
И было на душе приятно.

Отец Господь, вознагради
Её за муки и страданье!
Уверен я, что впереди
Нас ждёт всех с мамами свиданье.


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

МОЯТА МАЙКА

Златен лъч нощта прогони,
събуди всичко в миг зората.
Излитна леността на вън,
остана благостта в душата.

 Ето, че стихът готов е,
съзнанието ми се вълнува.
Поток слова към мен се втурва,
в душата спомени бушуват.

Сияе лирата ми нежно
и рими в редове се ваят.
Седя аз сам във тишината,
посвещавам стих на мама.

Тя отдавна не е жива,
съветите й  на мен ми липсват.
За дните минали тъгувам,
ликът й в спомена изплува.

Когато страшен сън сънувам,
тя идва да ме утешава.
И за всичките й грижи
не ще аз клетвата погазя.

Животът й бе много тежък,
война и глад е преживяла.
С бели коси обкръжена,
очите й, със цвят небесен.

Пазя нейните медали,
те светят в моите ръце.
 Тя също брони е ковала,
родината за да спасява.

Попил съм тази доброта,
от душевният й бунар.
Навред аз виждам красота,
 И като въжеиграч ходя.

 Мъдростта що ми е дала
ми послужи многократно.
В живота, майка ме е водила
и бе в душата  ми приятно.

Господ ще  ги  награди,
за страданията и мъките.
Уверен съм аз, че тепърва,
на свиждане ни чакат майките.


Рецензии
Уважаеми Юлияна, здравейте! Я рад этому переводу, так как мама это самый близкий человек на свете.
С дружеским теплом Михаил Куншт.

Михаил Куншт   21.10.2013 18:35     Заявить о нарушении