Сергею Есенину

Михаил Куншт

Жаль, родились мы в разные эпохи,
И Бог мне с ним увидеться не дал,
Есенину я посвящаю строки
И поднимаю в честь его бокал.

Ещё мальчишкой в детстве, голопузым,
Он бегал по деревне за отцом,
Уже тогда к нему являлись музы,
Чтоб наградить мечтами и пером.

Когда страна в крови перерождалась,
Он тяжкий труд и голод повидал,
С колен тогда Россия поднималась,
В неё поверил, о любви писал.

И знал Сергей: нелёгок путь поэта,
Но людям правду смело говорил,
Его власть ненавидела за это –
Народ, напротив, лишь боготворил.

Уверен был: поэзия народу
Пригонит с юга тёплые ветра,
Воспел душою русскую природу
Поэт России – виртуоз пера!

Он в глубине души всё ж верил в Бога,
Как жаль нам всем, что происк Сатаны
Его скосил так рано, у порога,
Народного поэта всей страны.

Сергей вложил в поэзию Отчизны
Ларец стихов – души бесценный клад.
Его стихи нам освещают мысли,
Сияя, как малиновый закат.

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

В епОха  дрУга той се е родИл
и Бог не дАл е с нЕго да се вИдим.
На нЕго тОзи стИх съм посветИл
и в нЕгова чест, чАшата си вдИгам.

Още като мАлък, с гОл тумбАк,
бЯгал той на сЕло при бащА си.
ТогАва Още се явИла МУзата
да наградИ мечтИте и перОто му.

КогАто в крЪв РусИя се прерАжда,
 той  от тЕжък трУд  се бИл напАтил,
но тЯ повдИгнала се на колЕне,
повЯрвал той и за любовтА пропИсал.

Не лЕк е пЪтя на поЕта - знАел,
но Истината смЕло той говОрил.
За тУй го ненавИждала  власттА,
но го боготворИл нарОдът.

ВЯрвал, че поЕзията нарОдна,
ще докАра вЯтърът от юг
и възпЯвал  рУската прирОда,
поЕтът Руски – гЕният велИк.

С цЯлата си душА вЯрвал в БОга,
и всИчки ни е жАл, че СатанА,
тъй рАно, на прагА го е погУбил,
поЕтът скЪп на РУската странА.

В стиховЕте си, родИната той влАгал,
съкрОвища са стиховЕте нЕгови.
МИслите ни освещАват те
И блестЯт, като малИнов зАлез.