За теб, стиха си пях - и писах, и насичах,
копнеж изречен - и звезден блян, и лунен зов…
В сърцето - с обич пях, и теб за сто обичах,
и за раздяла, обич моя, не бях готов…
И ето - още мисля те, и те сънувам,
на тишината в шепота - гласа ти чувам,
улавям се наум, че с „мило’ те наричам,
и сепнато - от любовта си се отричам…
Това е някаква абсурдна моя лудост,
която толкоз безвъзвратно ми се случи,
подир една безумна обич – или чудо,
което в теб - с магията, недосполучи…
По мъничко, улавям се, че се сбогувам,
със жаждата - ведно да изживеем старост…
И въпреки това, на лудостта ратувам,
и може би, не всяка лудост е на халос…
Прочети още:
И независимо от всичко...
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113101909201
Свидетельство о публикации №113101909201
Рецензии