Василий Туманский Одесса Одеса

„ОДЕССА”
Василий Иванович Туманский (1800-1860 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОДЕСА

В страната, над която древна бран звучи –
където небеса са радост за очи,
тополите шумят, прибоят син вилнее –
пристъпва севернякът, изумен от нея.
Под покрива вечерен облачета спят,
разнасят тук градини своя аромат.
Тук нощите са топли, лунни, с нега сити,
вълни сребристи злачни брегове облитат,
привикват весел рой младежи красоти...
Прелитат лодките над пенести води.
Тук – в тиха есен на наслада и надежда –
по хълмовете грозде пълни чепки свежда.
Девици нежни, за забава мил отбор,
с премрежен скромен поглед или с жаден взор,
еднакво прелестни желания излъчват,
душа на странника с томления измъчват.


Ударения
ОДЕСА

В страна́та, над коя́то дре́вна бра́н звучи́ –
къде́то небеса́ са ра́дост за очи́,
топо́лите шумя́т, прибо́ят си́н вилне́е –
пристъ́пва северня́кът, изуме́н от не́я.
Под по́крива вече́рен о́блачета спя́т,
разна́сят ту́к гради́ни сво́я арома́т.
Тук но́штите са то́пли, лу́нни, с не́га си́ти,
вълни́ сребри́сти зла́чни брегове́ обли́тат,
приви́кват ве́сел ро́й младе́жи красоти́...
Прели́тат ло́дките над пе́нести води́.
Тук – в ти́ха е́сен на насла́да и наде́жда –
по хъ́лмовете гро́зде пъ́лни че́пки све́жда.
Деви́ци не́жни, за заба́ва ми́л отбо́р,
с премре́жен скро́мен по́глед или с жа́ден взо́р,
една́кво пре́лестни жела́ния излъ́чват,
душа́ на стра́нника с томле́ния измъ́чват.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Туманский
ОДЕССА

В стране, прославленной молвою бранных дней,
Где долго небеса отрада для очей,
Где тополы шумят, синеют грозны воды, –
Сын хлада изумлен сиянием природы.
Под легкой сению вечерних облаков
Здесь упоительно дыхание садов.
Здесь ночи теплые, луной и негой полны,
На злачные брега, на сребряные волны
Сзывают юношей веселые рои...
И с пеной по морю расходятся ладьи.
Здесь – тихой осени надежда и услада –
Холмы увенчаны кистями винограда.
И девы, томные наперсницы забав,
Потупя быстрый взор иль очи приподняв,
Равно прекрасные, сгорают наслажденьем
И душу странника томят недоуменьем.

               1823 г.




---------------
Руският поет, преводач, дипломат и държавен деятел Василий Тумански (Василий Иванович Туманский) е роден на 28 февруари/11 март 1800 г. в с.Чарториги, Черниговска губерния, сега гр. Шевченково, Харковска област. Завършил е Петропавловското училище в Петербург (1918 г.), а висше образование получава в парижкия университет Collеge de France. Първото му стихотворение е отпечатано, когато е 17-годишен, активно публикува поезия в списания като „Сын отечества”, „Благонамеренный”, „Соревнователь просвещения и благотворения”, „Новости литературы”, „Северные цветы”, „Славяне”, „Современник”, „Отечественные записки”, „Северная лира”, „Московский вестник” и др. (1817-1830 г.). Член е на Свободното общество на любителите на руската словесност. Близък приятел е на Пушкин. Работил е на високи държавни длъжности, изпълнявал е дипломатически мисии, активно участва в работата на обществения комитет „Об улучшении быта помещичьих крестьян”. Автор е на пиесата „Девушка влюбленному поэту” (1825 г.) и на стихосбирката „Стихотворения” (1840 г.); много от творбите му като „История Государственного Совета” остават неиздадени или са публикувани след смъртта му. Умира на 23 март/4 април 1860 г. в с. Апанасовка, Полтавска губерния.