„ Приятелю, отиват си приятелите, ни!...”
На Марин Бояджиев!
Намразих кръчмите, намразих кафенетата…
И питиета, с вкуса фалшив, вкуса подправен...
Дима цигарен, змийски лазещ към кюшетата…
Притегнал мислите, в извивки недоправени...
Намразих масите, покривките омазани…
Евтиното си, белязали връз тях мезета...
И пепелниците, от фасове премазани…
Столовете с местата - мълчания, заети...
Намразих нощите… И намразих, и морето...
И гларусите, с плача си, в глухото кънтящи...
Намразих утрините…И слънцето, в небето…
Че все над мен се взира, с очите си незрящи...
До днес, за кой приятел, ли…са ме запитали…
За недочутото…за мъртвото в куплетите...
………
тя, с мен, омразата ми, и досега се скита…
край масите…в душа…смълчана след поетите...
Прочети още:
Омраза
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113101710178
Свидетельство о публикации №113101710178
Рецензии