Яко Феникс

Уходят актёры... уходят актёры...
И блекнут созвездья,  и падают
                зори...
С билетом на поезд,
                садясь в самолёты...
И так устремляются в Вечность полёты.

Верхом, на скаку, в стратосферу врываясь,
Улыбкой твой дом на ветру озаряя,
Уходят, воздвигнув прекрасные храмы,
Иль в схватке смертельной поймав девять граммов...

В грязи на висках и по горло в болоте...
Уходят, как все мы уходим с работы...

Уходят, бросаясь то в бурные реки,
Кого-то спасая, кому-то — помехой,
Кому-то срезая в ту пропасть пунктиры,
Кого-то толкая в кручиницу мира!

Кому-то претя перед злом сгибать спину,
Кому-то копая пошире могилу...

Уходят, скользя по крутым перевалам,
по тропам,  по трапам,  по тронам,  по тралам...
Уходят в пространство, бездонно, безвидно...
На столике кофе... дверь настежь открыта...

Актёры уходят... возможно ли это?
Где солнце заходит, где прячется лето,
Где синяя даль облеклась кружевами...
Там души текут многоцветными снами...

А сущим земным — собирать те рубины;
Поющие души звучат в их картинах:
Актёры уходят лишь телом со сцены —
Как Феникс из пепла, над миром их гений...
                30.09.13



 Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
 КАТО ФЕНИКС

 Актьорите чезнат... Актьорите чезнат...
 Помръкват съзвездия, залези звездни...
 С билети за влак, в самолети, далечно...
 Отиват си устремно с полета Вечност.

 Ездачи са те, в стратосфера препускат,
 усмивки в дома ти по вятъра пускат,
 отиват си, дали позлата на храма
 и взели след смъртен двубой девет грама...

 До гърлото в блато и с кал слепоочна
 отиват си, милите, простичко, точно,
 към буйни реки по прощални пътечки,
 спасявайки някой, за някого пречка,

 на някого късайки в пропаст пунктира,
 обливайки някого с мъка всемирна,
 възпирайки някого гръб да превива,
 дарявайки някого с гроб по-обширен...

 Отиват си кротко по стръмни превали,
 пътеки, подмоли, победи, провали...
 Отиват в бездънни места непознати...
 Кафето на масата... Зее вратата...

 Актьорите чезнат... Нима е възможно?
 Със залези, с краткото лято тревожно.
 Там синята вис е в дантели, там даже
 душите текат в многоцветни миражи...

 С делата си земни събрали рубини,
 душите им пеят в съдби и картини –
 актьорите тръгват си телом от сцена,
 но Феникс безсмъртен е техният гений...
 Ударения
 КАТО ФЕНИКС

 Актьо;рите че;знат... Актьо;рите че;знат...
 Помръ;кват съзве;здия, за;лези зве;здни...
 С биле;ти за вла;к, в самоле;ти, дале;чно...
 Оти;ват си у;стремно с по;лета Ве;чност.

 Езда;чи са те;, в стратосфе;ра препу;скат,
 усми;вки в дома; ти по вя;търа пу;скат,
 оти;ват си, да;ли позла;та на хра;ма
 и взе;ли след смъ;ртен двубо;й де;вет гра;ма...

 До гъ;рлото в бла;то и с ка;л слепоо;чна
 оти;ват си, ми;лите, про;стичко, то;чно,
 към бу;йни реки; по прошта;лни пъте;чки,
 спася;вайки ня;кой, за ня;кого пре;чка,

 на ня;кого къ;сайки в про;паст пункти;ра,
 обли;вайки ня;кого с мъ;ка всеми;рна,
 възпи;райки ня;кого гръ;б да преви;ва,
 даря;вайки ня;кого с гро;б по-обши;рен...

 Оти;ват си кро;тко по стръ;мни прева;ли,
 пъте;ки, подмо;ли, побе;ди, прова;ли...
 Оти;ват в бездъ;нни места; непозна;ти...
 Кафе;то на ма;сата... Зе;е врата;та...

 Актьо;рите че;знат... Нима; е възмо;жно?
 Със за;лези, с кра;ткото ля;то трево;жно.
 Там си;нята ви;с е в данте;ли, там да;же
 души;те тека;т в многоцве;тни мира;жи...

 С дела;та си зе;мни събра;ли руби;ни,
 души;те им пе;ят в съдби; и карти;ни –
 актьо;рите тръ;гват си те;лом от сце;на,
 но Фе;никс безсмъ;ртен е те;хният ге;ний..