Михаил Куншт
Брызги солнечного света
Я держу в своих руках,
Ведь подсолнух - символ лета,
Отражается в глазах.
Всюду бабочки порхают,
Слышны птичьи голоса,
Пчёлки соты наполняют,
И жужжит в кустах оса.
Не созрел ещё подсолнух,
Не настала, знать, пора,
Он красив, как наше солнце,
А особенно - с утра.
Подожду-ка я немножко,
А потом опять приду
И возьму с собой лукошко,
В поле ягодку найду.
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
СЛЪНЧОГЛЕДИ
Капчица от слънце - светла,
аз държа сега в ръцете.
Слънчоглед – тоз символ летен,
отразява се в очите.
Вредом пърхат пеперуди,
на птица чува се гласа.
Пълнят питите, пчелите,
в храстите жужи оса.
Не узрял е слънчогледа,
не дошло е време, знам.
Като слънце той красив е,
а особено пък заран.
Ще почакам малко още
и ще дойда пак след време.
Ще си нося аз и кошче,
ягоди ще си намеря.
Подсолнуки
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113101204101
Свидетельство о публикации №113101204101
Рецензии