Обичам те в нощите, тогава...

                На Олеся

ОБИЧАМ ТЕ В НОЩИТЕ, тогава
когато тръпнеш, страстна, ти под мен.
И угасяваш моята жарава,
и правиш ме така могъщ, и несломен.
Какво наистина ми даваш?
Сила? Секс? Или любов?

Защо след утрото с мен оставаш?
Век след век... И никога не се предаваш,
дори когато сам съм аз сломен?
Каква е тая сила? Откъде е? Де я криеш, ми кажи!
Уж си малка, крехка, нежна... А без тебе
не могат да са силни мойте мъжки дни.

ОБИЧАМ ТЕ В НОЩИТЕ, тогава
когато стенеш и гънеш се под мен,
докато карам тялото ти като огън
да се нажежава, като струна да трепти...
а сетне да отмалява, и да се предава,
докато накрая, победена и обуздана,

под мене, до последна гънка във властта ми,
не се предадеш изцяло ти...
А устата ти, с вълшебни, обсипва ме целувки
и най-нежни думи ми шепти...
Кажи ми, как на трудностите един-единствен път
не се предаде?

И мене не предаде - един-единствен път?
Дори когато - от мен самия, - най-много болка
ти се даде?
Как с толкоз много дарове те Бог дари?
Не, не.. не казвай!... на мен не казвай
на Господа и свойте тайни ти...

Стига ми, че с мен си - че си вечно моя!,
в мойте нощи и в мойте дни.