Валентина Йотова-Тодорова - Октомври, перевод

След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмове и урви –

повива в златна пелена нощта,
индиговия плащ на мрака сдипля.
Ведро от топла бледа синева
върху сокаци опустели лисва.

Потръпва жива старата гора,
през буков смях и жълъдова врява.
В уплитките си златолик бръшлян
кенарени ръкави разкроява.

Пробудените шипчици крещят:
– От лятната жарава сме червени.
И рокли в керемиден лъскав цвят,
събличат най-безсрамно под небето.

Оголват гръд – набъбнала от сок –
с дъх примамват есенните търтеи.
А Бог сподиря ги с едно око,
и тайно възжелава да е смъртен.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Октябрь

Уже с утра безумствует мороз
И землю солнце – греть уже устало
Бреду как сонный одинокий ёж
И попетлял дорог уже не мало

Ночь золотым окутало плащом
Пока с чуть-чуть, по краешку, индиго
И вёдро льёт дождь плачет ни о чём
Нет никого – пугает холодрыга.

Волнуются дремучие леса
Дубы и буки жёлуди роняют
Те падают со смехом по плющам
И колорит, конечно, добавляют.

И ягоды крыжовника кричат:
- Мы от жары и лета покраснели
Свой сбросили бессовестно наряд
Под небесами синими разделись.

Оголены и сок как из груди
И на него не зря слетелись трутни
За всем Господь, конечно, уследит
И даст нам смерть искания и будни.