Полет на птица

               

                „Veni, Vidi, Vici"


Дойдох... Изписах няколко куплета...
С душа - поднесена на чисти длани.
Разказах - няколко сюжета...
Със днешен вик... Или - от лани.
С душа - лъчиста, жива, но и в рани,
поскастрих кротко няколко поета,
вживели се в пребъдното си звание...
Помогнах някому - насред пътека...
в поета - скромна, с плахите познания,
среднощно бледа, с поетичните терзания...



Дойдох - и с всеки стих поех към „нета" -
изтръпвах, и притихвах своенравно...
В сърдечното - голямо на човека,
ще стигна ли - или ще стихна нямо...



По пътя си, пулсиращ през пространството,
видях лица - и видими, и скрити...
Загадъчни - с измислените  „никове"...
Ала, сърца дочух... Туптеж на кръв и ритъм.
Слова - горещи с парещото свое питане...
И с толкова - копнежното политане...





И ето - тръгвам си по тънката пътека...
Подобно птиците, предесенно отлитам.
С перце, подобно - писах все куплетите.
И гола е душата ми - е южна птица...



И знам - обречена...
А повече я заобичвам!

Прочети още: