Валентина Йотова-Тодорова - Нещица с обикновено на

Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,

крило на сойка, приковано в студ,
или пък лъч с объркани маршрути,
в съня усмивка на квартален луд
и по петите белегът мазутен

от бяг по пресен и горещ асфалт
след полъха на юлския горещник...
... в такава сутрин да си жив и цял,
понякога е повече от нещо.

Наглед без смисъл и мотив, ала
достатъчно да бъде твърде важно,
че с поглед като връхче на игла
издраскваш сиглите си по паважа

и се усмихваш – Добър ден, море,
денят навярно ще е много хубав,
щом някой може в тебе да съзре
подир сън душата си изгубена.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Мелочь обыкновенного назначения

Благоухают стирка и мытьё
Под кофе мармелад и молоко
Гляжу а там такое ё-моё!
Творится прямо за моим окном.

Мороз ли сойку бедную сковал…
Или её единственный маршрут
А может это сон наколдовал
И даже вехи вымазал в мазут.

А под ногами плавится асфальт
Пылает разошедшийся июль
И жив ли ты о том сейчас печаль
Тебя поди во сне укарауль.

Нагляден смысл, путь к цели и мотив
Достаточно увидеть и понять
Что кончиком иглу позолотив
За просто так нам жизнь не поменять

–Ну здравствуй море, мило улыбнусь
Скажу, - погодка нынче хороша
С тобой побуду, может окунусь
Пока не спит усталая душа.