Неравный брак

Михаил Куншт

В ажурном платье подвенечном
Стояла девушка в слезах,
Не люб жених, он бессердечный,
Неравный брак как будто крах.

Её венчали не по воле,
Продав богатому купцу,
Не сладко птицам жить в неволе,
Но сделать так пришлось отцу.

Жандарм любимого упрятал
В тюрьму, чтоб свадьбе не мешал.
И совесть там была распята,
Не для любви такой финал.

Огонь тревоги сердце гложет,
В раздумье юная краса,
Но сделать ничего не может,
В её душе гремит гроза.

Купца-разлучника на свадьбе
Господь рукою поразил.
И колокольный звон в усадьбе
Об этом всех оповестил.

И из тюрьмы она сумела
Вернуть любимого домой,
Душа от радости запела,
Как родники поют весной.

Они в деревне дом купили,
Зажили вдалеке от бед,
Красивых деток народили,
И в радость был им белый свет.

И лик зарницы сладострастной
В них зажигал огонь любви,
А по утрам в саду прекрасном
Концерт давали соловьи.

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

НЕРАВЕН БРАК

Във венчалната си рокля,
момичето стояло в сълзи.
Не обичало женихът си,
пред срив бил тоз неравен брак.

Венчали я без  волята й,
на търговец  я  продали.
Страдат птиците в неволя,
но баща им що иска, правят.

Жандарм любимият затворил,
на сватбата да не попречи.
Разпъвала се съвестта му -
такъв край за любов,не бива.

Сърцето, глождили  тревоги,
от нея как ще се лиши,
но що ли може той да стори,
в душата й щом страх тежи.

Но  разлъчника на сватбата,
Господ с ръка поразил,
със звън, камбанката в чифлика,
за всичко туй оповестила.

И от затвора тя успяла,
да върне милият в дома.
Душата радостно запяла,
като извор, пролетта.

Купили си в село къща,
далеч от беди заживели.
Деца красиви народили,
най-радостни в света, те били.

Ликът на страстната зорница,
любовен огън в тях разпалил.
И в градината прекрасна,
славеите в хор запели.