Пустая жизнь

Михаил Куншт

Он заметил в тумане жену,
А разлука-старуха смеялась,
Как хотел он загладить вину,
Только сил на любовь не осталось.

Проклинал он злодейку судьбу,
Одиночество – страшная мука,
И увидел себя он в гробу,
А на крышке лежала гадюка.

Почему свою жизнь он пропил?
Ни кола, ни двора, ни любимой,
С алкашами лишь дружбу водил,
К нему горе сползало лавиной.

По наклонной скатился он вниз,
Замерзал под железным забором,
И соседский красивый карниз
Он увидел тускнеющим взором.


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ПУСТ ЖИВОТ

Захвърлил той на произвол жената,
а раздяла- стара му се смее,
как  ще си заглади той вината,
за любов , щом сила не  останала.

Проклинал той злодейската съдба,
самотата – най страшната мъка
и виждал той, сам себе си в трапа,
а на ковчега, легнала змията.

Защо така си е пропил живота?
Ни кола, ни двор, нито любима.
С пияници само другарувал
и мъка трупала му се – лавина.

Надолу по наклонен път се хлъзнал,
замръзнал под железният стобор
и съседският красив корниз,
съгледал той със помрачняващ взор.