Последва ли ме? Аз съм Евридика,
отправена към дъното на ада.
След себе си не чувам никой. Никой!
Самотната ми сянка само страда
изтръгната като сърце на птица.
С троха любов не ща да ме изпращаш,
там, дето са събрани древни жрици,
завити на забвението с плаща.
Не си Орфей, а земен си, човеко!
Стой тук и сам, пред дверите на ада!
Към святост води моята пътека,
когато те обикнах бях менада.
И беше мойта обич всеотдайна,
тя тайнствени страдания извика.
За теб ще си остана скрита сянка
и страст - несподелена, многолика.
Монолог на Евридика
© Copyright: Румяна Пелова, 2013
Свидетельство о публикации №113092902345
Свидетельство о публикации №113092902345
Рецензии