И си прощавам

Виновен съм, за всичко си признавам,

за всеки, сторен мой, и мой - несторен грях...

Признавам, че предателства прощавам,

вината - в горък спомен, породен от тях...


 

Признавам, с думите си, наранявам -

роптаят моите слова в съмнения...

Но аз - зад всичките си тях заставам,

зад всички - в кръстопътя, недомнения...



Признавам - всеки мой несбъднат полет,

в предполетните истини, с изстинал миг...

И как посявам спомени за пролет,

със всеки непреглътнат в есента ми вик...



Виновен съм, за всичките раздели,

на недоимъка - оглозгал обичта...

За недосбъднатите с нас предели,

за всичките несрещи с любовта...



Признавам се, във всичко, съм виновен,

за безпредела, даже, в късната любов...

Признанията, мои - миг чутовен,

а за присъдата му, аз - не съм готов...


 



Прочети още:


Рецензии