И си прощавам
за всеки, сторен мой, и мой - несторен грях...
Признавам, че предателства прощавам,
вината - в горък спомен, породен от тях...
Признавам, с думите си, наранявам -
роптаят моите слова в съмнения...
Но аз - зад всичките си тях заставам,
зад всички - в кръстопътя, недомнения...
Признавам - всеки мой несбъднат полет,
в предполетните истини, с изстинал миг...
И как посявам спомени за пролет,
със всеки непреглътнат в есента ми вик...
Виновен съм, за всичките раздели,
на недоимъка - оглозгал обичта...
За недосбъднатите с нас предели,
за всичките несрещи с любовта...
Признавам се, във всичко, съм виновен,
за безпредела, даже, в късната любов...
Признанията, мои - миг чутовен,
а за присъдата му, аз - не съм готов...
Прочети още:
Свидетельство о публикации №113092600748