Сняг пак валеше над града,
нанякъде вървях безцелно.
От мъка гонен, пустота
в окото сляпо на виелица.
"Лъча" презрял, изпепелил,
от гордостта повлечен, стинех.
В нощта останах сам, безкрил
во век веков и присно нине.
Поети - стражи в скръб, тъга -
се взират мъдро и печално
към мен с разбиране сега
от белите пиедестали.
Поэты
Шел снег по городу и я
Куда-то брел без явной цели -
Загнала мука бытия
В пятно слепое злой метели...
Презреньем "свет" испепеля,
Влекомый прочь своей гордыней,
Один в ночи остался я -
Во век веков и присно нине...
И, с пониманьем, на меня
Взирают мудро и устало,
Боль одиночества храня,
Поэты с белых пьедесталов
Андрей Корсаров, Поэты, Поетите
© Copyright: Дафинка Станева, 2013
Свидетельство о публикации №113092606492
Свидетельство о публикации №113092606492
Рецензии