След сушата, която ме мореше,
яви се - непознат и неочакван.
С косите си със цвят на цъфнал лешник
и поглед като светла сянка в мрака
в която тегнеха безброй надежди
с желания - потискани и тъмни.
Жадувам те с разхвърляни одежди
на мислите ми с образа ти пълни.
Докосвам те - щастлив и всеотдаен,
и твоя съм - отдадена изцяло.
Светът ни преотстъпи свойта стая,
а слънцето зави ни с одеяло.
Ангжита* изцели ме с мъдри тайни,
Кармента** пък превърна ни в пророци.
Така надниквам с нежност неслучайна
на риска през прозрачните прозорци.
Не зная докога ще ми се случваш
и има ли причина обяснима.
Но даде ми към щастието ключа
и скри ме от настъпващата зима.
*Ангжита - римска богиня на изцелението и магьосничеството;
**Кармента - римска богиня на пророчеството.
Случване
© Copyright: Румяна Пелова, 2013
Свидетельство о публикации №113092302238
Свидетельство о публикации №113092302238
Рецензии