Ники Комедвенска
Вольный перевод с болгарского
Алексей Селичкин
Не че е есен...
Тъжно е някак си. Не че е есен,
нито че мръзнат самотните клони...
Плаче небето ми. Няма си песен –
вятърът всичките птици прогони.
Схлупени къщи замислено пушат,
кашлят продънено голи комини...
Плаче животът, но кой ли го слуша?
Той си реве от хиляда години...
Мрачна, земята за сън се завива,
трупа отгоре си дни и елеци...
Не че е есен, а просто е крива –
пълна е с хора, а няма човеци...
О ЗЕМНОМ
Мёрзнут кроны намокших дерев.
Тучи, тучи. Осенняя песня.
Тихой грустью окутана местность,
нам о многом сказать не успев.
Жизнь дворов не утихла, - полна
и осенних забот, и предзимних.
Глядь-поглядь, а за окнами - иней,
ночь холодная. Светит луна.
Жизнь земная - своим чередом.
Дым из труб - будто свечечки небу.
Пахарь в думах, конечно, о хлебе.
Да и я - о земном, о земном.
О земном
© Copyright: Алексей Селичкин, 2013
Свидетельство о публикации №113092006752
Свидетельство о публикации №113092006752
Рецензии