Понякога стихът, звънлив преди минути,
с внезапна глухота отеква в тишината.
Дали нечакан гост е влязъл в мен нечуто,
или внезапен дъжд споходил е душата?
В самия стих вали. Звънтящата му кожа
попива този дъжд и тътне все по-глухо.
И римите болят. И ритъмът не може
да върне на стиха жарта на лято сухо.
Внезапни дъждове в душите ни валят,
внезапни мокри пръсти по стиховете лягат.
И свива се сърцета, и римите болят.
И плащам с глухота за всяка капка влага...
Внезапни дъждове
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113091401848
Свидетельство о публикации №113091401848
Рецензии
