Тоскливо

ТАНЯ ВАГНЕР

Пытаясь согреться, варю себе кофе
И кутаюсь в мамину тёплую шаль,
Сегодня тоскливо,  всё  кажется  плохо,
И день  уходящий  немножко мне жаль.

Смотрю на экран, чьи-то лица мелькают.
Троллейбус  проехал, звенят провода.
Мальчишки  в футбол в переулке играют.
Ах,  как  незаметно  уходят  года.

Немножко взгрустнула, а с кем не бывает.
Сидеть бы  вот  так,  наблюдать  до  зари…
А  ветер  за окнами будто  рыдает,
А может  то  слёзы, что слышу в груди?

Тоска мне на сердце ложится туманом.
Я кофе допью  и пойду  лучше  спать.
Пути разошлись: ты пришёл  слишком  рано,
А   я  опоздала...  наверно.  Как знать?!

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ТЪЖНО

Опитвам да се сгрея, сварявам си кафето
и се увивам в  топлият мамин шал.
Тъжно ми е,  днес изглежда всичка зле,
за свършващият ден не ми е никак жал.

Гледам на екрана чии лица се мяркат.
Минава тролейбуса, жиците звънтят.
Момчетата на футбол в пресечката играят.
Ах, колко неусетно годините хвърчат!

Натъжих се малко, а такваз не съм аз.
Седяла бих така да гледам до зори...
А вятър зад прозореца като че ридае,
дали пък не го чувам в моите гърди?

Тъжно на  сърцето легнала е сянка.
Допивам си кафето  и отивам да поспя.
Пътя се разстила : дошъл  си твърде рано,
а аз позакъснявам ...вероятно...тъй изглежда.