Паметта на сърцето, Память сердца п. В. Латынина

Дъждецът броди в старата гора,
изгубил пътя си и тази вечер.
Плете венче за лунната игра
река Киржач с тръстиките крайречни.

През тази нощ под руското небе
с приятели и братя се прощавам.
Душата обич, без да спре, гребе,
а песента тъгата заглушава.

И всеки светъл августовски дъжд
от днес ще вика подмосковски спомен:
простор, зовящи пътища надлъж
и нежен поглед на бреза-икона.

Под блясъка на лунната игра
ще бродят с мен в съня ми многоцветен
приятели, река Киржач, гора...
И памет, неразделна от сърцето.

Память сердца

Перевод с болгарского: Валерия Латынина

В лесной чащобе дождик бродит,
Дороги не найдя своей.
С луною водит хороводы
река в каньоне камышей.

Под русским небом этой ночью
С друзьями трудно расстаюсь.
Душа их отпускать не хочет,
А песня заглушает грусть.

Теперь с дождем ко мне приходит
Воспоминанья, будто сон:
Ночь, подмосковная природа
И нежный взгляд берез-икон.

И, бликами луна играя,
Скитаются во снах цветных
Друзья мои, река лесная...
И не изъять из сердца их.