Алексей Кручёных Комета забилась ко мне под подушк

„КОМЕТА ЗАБИЛАСЬ КО МНЕ ПОД ПОДУШКУ...”
Алексей Елисеевич Кручёных (1886-1968 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОМЕТА СЕ ЗАБИ ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА МИ

Комета под мойта възглавка лудува,
бръмчи, гъделичка, ушенцето остро целува...


Ударения
КОМЕТА СЕ ЗАБИ ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА МИ

Коме́та под мо́йта възгла́вка луду́ва,
бръмчи́, гъдели́чка, уше́нцето о́стро целу́ва...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Кручёных
КОМЕТА ЗАБИЛАСЬ КО МНЕ ПОД ПОДУШКУ...

КОМЕТА ЗАБИЛАСЬ ко мне ПОД ПОДУШКУ
Жужжит и щекочет, целуя колючее ушко

               1919 г.




---------------
Руският поет, художник, литературен теоретик и журналист Алексей Кручьоних (Алексей Елисеевич Кручёных) е роден на 9/21 февруари 1886 г. в с. Олевка, Херсонска губерния, сега гр. Олевск. Завършил е Одеското художествено училище (1906 г.). Творческият му път започва през 1907 г. в Москва като журналист, учител по рисуване, художник и автор на пародийни стихове. Член е на първата руска футуристична групировка „Гилея”, съавтор е на трите програмни манифеста на футуристите „Пощечина общественному вкусу” (1912 г.), „Слово как таковое” (1913 г.) и „Садок судей II” (1913 г.). Известен е като създател и краен апологет на теорията на т.нар. заумен език – универсален абстрактен поетичен език, опиращ се на заклинанията, фантастичната образност, полудумите и детската реч. Автор е на стихосбирките „Старинная любовь” (1912 г.), „Полуживой” ( 1913 г.), „Пустынники” (1913 г.), „Помада” (1913 г.), „Возропщем” (1913 г.), „Взорваль” (1913 г.), „Календарь” (1926 г.), „Ирониада” (1930 г.), на абсурдистката пиеса „Победа над солнцем” (1913 г.), на литературоведчески книги като „Стихи Маяковского” (1914 г.), „Заумь” (1922 г.), „Фактура слова” (1922 г.), „Фонетика театра” (1923 г.), „Сдвигология русского стиха” (1923 г.), на над 80 уникални хектографски и ръкописни книги в малък тираж (1915-1918 г.), на криминално-приключенски романи и поеми като „Разбойник Ванька-Каин и Сонька Маникюрщица” (1925 г.), „Дунька-Рубиха” (1926 г.) и др. Поетичен анархист, един от най-радикалните дейци на руския литературен авангард. Умира на 17 юни 1968 г. в Москва.