И сто - да бяха
„Би трябвало да имам два живота!”
И два живота, няма как да стигнат,
и още сто – ако, човек ги има…
Подобен, всеки е, на късче лятно,
на дъх колибрен в пъстрокрило ято.
На тих шептеж, във ромола, прекрасен,
на тънък вик - недоловен, безгласен.
На миг попътен, в полета чудесен,
на стих от някаква, неземна песен…
В подзвездната си жажда - недописал,
и с недовършена остава мисъл…
Един живот, за всичко, му се дава,
в останалите – полета остава…
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113090300558
Свидетельство о публикации №113090300558
Рецензии