Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени
и в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга,
и тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
Но душите млади за любов копнеят,
и с мечти красиви до смъртта живеят
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Век неумолимо истекает
И меня на старость обрекает
И года без срока и без счёта
Их считать нелёгкая работа
И болит, но если между нами –
Сердце переполнено мечтами.
Век мой потихоньку откружится
И тревога на сердце ложится
Царство беспощадного тик-така
Сон мой в нём живёт в глубинах мрака
Здесь юнна моя душа летает
И до смерти любит и мечтает.
Генка Богданова - времето, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113090102743
Свидетельство о публикации №113090102743
Рецензии