Припламна факлите си август и отмина,
виж, дните - сенките си спускат бързо, стръмно,
и в тъмното им, лято мое, ти се срина,
и сякаш - есен отведнъж, край мен разсъмна.
Поспри се, лято мое - душно и горещо,
почакай мъничко - поспри се за последно,
за миг поспри се - нека ти прошепна нещо,
и нека после - нека иде есен медна...
Но ти не чуваш, мое лято, ти не спираш,
и бързаш - толкоз бързаш, и нима е редно,
да не усещаш, лято мое - не разбираш,
когато някой те прегръща за последно...
Сбогуване с лятото...
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113083009904
Свидетельство о публикации №113083009904
Рецензии