Разстрелях тънките надежди.
Разстрелях - звънките мечти.
И вехти дни, и безнадеждие.
Безплътните си сенки, и следи.
И превъзбудените си копнежи.
И пресолената ми кръв, дори.
Превземките, дъха, мълвежи.
Разстрелях ги, до крак, избих.
Разстрел, от упор, на мишени.
Безсмислен...Жалък...Укорим.
В разстрела, мъртво потушени
оставих, упорите си, незрими...
Сега, се търся, в Изначалното.
Оттам поех, да се Разстрелвам.
От Упор, гледа мен, Махалото.
И в Люлката му, Дъх поселвам.
ОТ УПОР
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113082910405
Свидетельство о публикации №113082910405
Рецензии