Бенедикт Лившиц Валкирия
Бенедикт Константинович/Наумович Лившиц (1887-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВАЛКИРИЯ
На земята съм проснат... Аз търся сред дните покой...
От съдбата зловеща измолвам минути примирие...
Ала вече над мен на залятия с кървища кон
с вой прелита Валкирия –
и укрепнали пръстите яростно меча държат,
с войнствен крясък отново разтварят се страшните челюсти,
пред очите ми с кървави вихри реките текат
към бездънните прелести...
* Валкирия. В скандинавската митология валкириите са войнствени девици, определящи кой да умре в битките и поднасящи питиета на загиналите.
Ударения
ВАЛКИРИЯ
На земя́та съм про́снат... Аз тъ́рся сред дни́те поко́й...
От съдба́та злове́шта измо́лвам мину́ти прими́рие...
Ала ве́че над ме́н на заля́тия с къ́рвишта ко́н
с вой прели́та Валки́рия –
и укре́пнали пръ́стите я́ростно ме́ча държа́т,
с во́йнствен кря́сък отно́во разтва́рят се стра́шните че́люсти,
пред очи́те ми с къ́рвави ви́хри реки́те тека́т
към бездъ́нните пре́лести...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Бенедикт Лившиц
ВАЛКИРИЯ
Я простерт на земле... Я хочу утонуть в тишине...
Я молю у зловещей судьбы хоть на час перемирия...
Но уже надо мной на обрызганном кровью коне,
Пролетает Валкирия, –
И окрепшие пальцы сжимают меча рукоять,
И воинственным выкликом вновь размыкаются челюсти,
И кровавые реки текут пред глазами опять
В неисчерпанной прелести...
1908 г.
---------------
Руският поет, преводач и изследовател на футуризма Бенедикт Константинович/Наумович Лившиц е роден на 25 декември 1886/6 януари 1887 г. в гр. Одеса. Завършил е юридическия факултет на Киевския университет (1912 г.). Публикува стихове от 1909 г., през 1912 г. се включва в групата на руските футуристи „Гилея” и става един от теоретиците на движението. Участва в Първата световна война, като е раняван на фронта. Превежда произведения на Расин, Балзак, Юго и др., признат е за един от най-добрите интерпретатори на френските символисти. Автор е на стихосбирките „Флейта Марсия” (1911 г.), „Волчье солнце” (1914 г.), „Из топи блат” (1922 г.), „Патмос” (1926 г.), „Кротонский полдень” (1928 г.) и др. Известност му носят мемоарите „Полутораглазый стрелец” (1933 г.) и антологиите на френската поезия „От романтиков до сюрреалистов” (1934 г.) и „Французские лирики XIX и XX веков” (1937 г.). През 1937 г. е арестуван за антисъветска дейност, осъден е на смърт и на 21 септември 1938 г. е разстрелян в Ленинград. Реабилитиран е през 1957 г.
Свидетельство о публикации №113082800012
Ещё раз огромное спасибо за Ваш титанический труд по созданию этой рубрики!
Здоровья Вам, попутного ветра и, по возможности, как можно больше радости
в жизни!
Всегда Ваша,
Светлана.
Светлана Татарченко 25.03.2025 20:31 Заявить о нарушении
Да, в интернете есть стих этого поэта с таким же написанием, как и у Вас. Только там в тексте стиха могли допустить элементарную опечатку. Здесь нужно найти печатный источник стиха, хотя и там бывают опечатки. Но реже. Будем искать книгу.
Ваша Светлана.
Светлана Татарченко 25.03.2025 19:43 Заявить о нарушении
Даля я этих слов не нашла. Надо всё же оригинал стиха искать.
Светлана Татарченко 25.03.2025 20:29 Заявить о нарушении
сборнику, откуда был взят этот стих. Ничего себе шуточки.
Вы, конечно, не виноваты. Простите за беспокойство!
Светлана Татарченко 28.03.2025 16:45 Заявить о нарушении